Чабата - хляб за пролетните излети на зелено

След козуначената вакханалия е време да потърсим по-лека храна, но пък дойде времето за хапване навън!

Първите пролетни дни ни теглят на “зелено”. Един пухкав домашен хляб като италианската чабата е идеалното решение за лек обяд, сандвичи, или компания на хубава зелена салата. Различен е от обикновения бял хляб по въздушната си структура, хрупкавата коричка, големите дупки и лекия привкус на квасен хляб, макар и да се прави с мая. Обичам да го приготвям за излети и хапване на открито, но не е хляб за напълно начинаещи майстори. Предлагам обаче една рецепта, която ще позволи лесното му приготвяне, ако имате машина за хляб, която ще ползваме като миксер само, или ако имате миксер с приспособление за месене. Този хляб е измислен през 1982 г. като реплика на стари италиански рецепти. Обяснимо е, защото този хляб изобщо не може да се пипа - тестото е доста лепкаво. По-надолу вижте как по-големи майстори от мене са му намерили колая, а аз съм доразвила рецептата, за да се получи резултатът от снимката. Това е най-любимият ми хляб. Ако си го купувате готов, трябва да ви съобщя, че в нета е пълно с обяви за продажба на едро на 50-килограмови чували със смеси за хляб “тип чабата” с дълъг списък от химически съставки и всякакви подобрители, така че опитайте да го приготвяте сами.

Хлябът трябва да се започне от предния ден, планирайте си това, както и половин ден за самото приготвяне като време - иначе ръчният труд е минутки само, както винаги във Вила Веранда.

Необходими продукти:

500 гр. бяло брашно тип 500 (не става с пълнозърнесто)

вода

40 мл прясно мляко

20 мл зехтин

сол, суха мая

Рекламите бяха дотук, а сега да се захванем с приготовлението.

Започва се от предния ден - следобед или вечерта. Трябват ни 20 минути, от които ръчния труд е 5.. Ползваме машината за хляб за месене.

1.     Първо си пригответе “бигата” в машината за хляб – това е стартер, заготовка за тестото с част от брашното, вода  и съвсем малко мая.

170 гр. брашно

120 гр. топла вода

1/8 ч. л. суха мая

Сложете в машината съставките и пуснете на програма „тесто“ за 10 минути, после спрете машината (или я изключете от контакта, ако няма копче за стоп). Количеството е малко и ще трябва да обирате тестото с шпатулка, за да се „събере“.

Ако е с миксер – месете до гладко тесто 5-6 минутки.

2.     Оставете бигата в машината или в купата от 12 до 24 часа. Ако изтървете по някаква причина момента, преместете я в хладилника – ще е активна още 3-4 дни, дори ще стане с по-добър вкус. Просто я оставете 2 часа на стайна температура и продължете по следващите стъпки.

Бигата след 12 часа в машината на стайна температура

3.     На другия ден (12 до 24 часа след замесването на бигата) довършете тестото.

Трябват ви:

330 гр. брашно

220 мл хладка вода

40 мл хладко мляко

20 мл зехтин

½ ч. л. мая

2 ч. л. сол

В купата с бигата изсипете течностите (аз ги наливам една върху друга в мензура, общо трябва да стане 280 мл), отгоре солта, после брашното и най-накрая – маята. Важно е маята да не се докосва до солта.

            Включете машината на програма „тесто“ и когато месенето спре – обикновено на 15-тата или 20-тата минута, спрете машината. Не оставяйте пълната програма тесто. Ако правите в миксер – месете 12 минути. Тестото е много лепкаво, залепва по стените на купата, но така трябва да бъде, тук имаме много повече течности от обикновеното хлебно тесто (80% течност при 60% при обикновено тесто).

4. Пригответе си правоъгълна пластмасова кутия – дву, три или 3,5- литрова е идеалният вариант. Моята е 3500 мл. Разбира се, втасването може да е във всякакъв съд, но аз споделям хитринки, които облекчават приготвянето на този иначе пипкав, лепкав и непослушен хляб. Намажете я отвътре със зехтин. Не забравяйте да намажете капака също.

5. Изсипете вътре тестото от купата на машината и го оставете да втаса на стайна температура за 1,30 часа.

Не форсирайте втасването със слагане на слънце или във фурната. Трябва да удвои обема си. Ако не се е удвоил за час и половина, изчакайте още 30 минути.

Тестото ще се удвои, ще е пухкаво и пълно с мехури.

6. Пригответе си правоъгълна тава за печене с хартия. Наръсете хартията с брашно обилно. Изсипете тестото направо в тавата за печене, като обърнете кутията и оставяте лепкавото тесто да се изсипе само – нека се възползваме от правоъгълната форма, която е заело в кутията. Хич не го пипайте, помогнете си с шпатула да се изсипе напълно върху хартията.

7. Получихме един лепкав правоъгълник J. Ръснете брашно отгоре му, за да може да се обработва, че е ужасно лепкаво. Сега оформете тестото на няколко чабати. Може да го разрежете на две, на 4, на 6, формата няма никакво значение, това е безформен хляб, “смачкан чехъл” означава чабата на италиански. Тук показвам как да станат две красиви хлебчета, но по-често правя 4 или 6 къса.

С шпатула разделете тестото. Не обичам да го пипам и си помагам с още една шпатула. Поръсвам малко брашно за помощ.

Накрая, вече с ръце пооформете хлебчетата, раздалечете ги и мятайте една кърпа отгоре. Това беше!

Оставете на стайна температура 1,30 часа или 2 часа, докато пак се е удвоил обемът на хлебчетата.

30 минути преди да изтече този период, включете фурната на 220 градуса – аз предпочитам да пека хляб на реотани, не на вентилатор.

Сложете хлебчетата във фурната и печете 15 минути или докато се зачерви. Аз обичам да са по-препечени, но 15 минути стигат. Ако са 4 или 6 хлебчета, дори 12 минути са достатъчни.

Хлябът е добре да изстива на решетка или подпрян на стената на кухнята.

Много ми е трудно да осигуря снимки на този хляб разрязан, обикновено се изяжда още докато го режа, затова тук съм снимала една коричка - едва я спасих!

Божествен вкус, докато е прясно изпечен, но и перфектен за изпичане в тостер или намазан със зехтин, чесън и подправки под грила на фурната за няколко минути като акомпанимент за салати, супи или за мезе. Децата го обожават за сандвичи, защото е лек, с дупки и крехък. Струва си пипкавините, особено ако следвате моите „изстрадани“ указания.