Ако търсите разнообразие за акомпанимент на лятната салата и разядките, тази южна питка от нахутено брашно идеално пасва. Фарината, чечина или сока е името й в Италия и Франция и се прави на тиган или тава - но във фурната - в домашни условия за десетина минути. В оригинал тестото престоява до 12 часа, но тъй като тогава леко ферментира, можете да опитате и без да оставяте тестото да престоява повече от 30 минути, колкото са му необходими, за да понабъбне брашното.

Продукти:

Оргиналната рецепта изисква съотношение 1:3 на брашното и водата. Можете да увеличите количеството двойно и да я направите в голяма кръгла тава директно за печене в печката. Аз я правя в масивен чугунен тиган, който слагам във фурната.

За един тиган с диаметър 25-6 сантиметра

300 гр. нахутено брашно

900 гр. хладка вода

2 с.л. зехтин

1 с.л. сол

подправки на вкус (розмарин, червен пипер, счукан чесън, риган, чубрица…)

Приготовление:

Разбъркайте съставките в купа с вилица, тестото става сравнително рядко, като боза или гъсто палачинково тесто. Добре е да престои поне 7-8 часа, до 12, за да набъбне хубаво, и тогава дори образува мехури, които можете да отпените с лъжица. Ще се получи и след 30 минути престой обаче. Аз обикновено я забърквам сутрин и я оставям под кърпа на плота на мивката, за да я изпека за вечеря.

Загрейте в силно загрята фурна дебел чугунен тиган или тава с дебели стени с диаметър 25-6 сантиметра за десетина минути. Извадете, намажете с малко зехтин, изсипете течната смес, наръсете с подправките, които ви харесват (аз не слагам нищо, после добавям), и върнете във фурната за 12-15 минути. Трябва да се стегне и да се зачервят краищата. Извадете и сервирайте на резени, топла или студена. Може да се съхранява 2-3 дни.

В Италия заливат тестото преди печене обилно със зехтин, можете да опитате и този вариант. Можете да добавите също натрошено сирене в тестото преди печене.

А ето и историята на това непретенциозно, но вкусно хлебче, специално я издирих за моите племенници, които държаха да знаят защо пък точно от леблебия се прави тази вкусна питка.

В разгара на лятото на 1284 г. флотилиите на бившите съюзници Пиза и Генуа се сблъскват в епичната битка при Мелориа, близо до Ливорно, във войната им за пазарите на Средиземноморието. Стотици кораби, над 25 000 моряци и гребци, 5 000 жертви дава само Пиза, а победилите генуезци дори не преброили загубите си, защото набирали войници из целия полуостров. На другия ден след битката валял проливен дъжд, който наводнил трюмовете, пълни с боб и млян нахут за каша - най-издръжливата евтина храна за наемници. Уморени, ранени, изтощени и отчаяни, войниците отказвали храна и разпиляното по палубите нахутено брашно стояло намокрено от дъжда. След ден грейнало августовското слънце и жегата изпекла тънките купчинки от леко ферментиралото нахутено брашно до хрупкави безсолни питки. Моряците ръсели сол отгоре им и така се родил тънкият безквасен (че и безглутенов) плосък хляб от нахутено брашно "фарината", който чудесно върви на летните салати и разядки.